• Осака – културни и панорамни гледки
• Нара – Великия Буда и местна природа
• Киото – храмове и традиции
• Йокохама – модерна атмосфера
• Токио – история, модернизъм и японска култура
• Фуджи – езеро Аши и гледка към планината

Кои са акцентите в програмата? –  Разходка в квартал Шибуя,  Златният храм в Киото, Пътуване с високоскоростния влак Shinkansen, Традиционна японска вечеря,  Гледка към планината Фуджи

Колко голяма е групата? – Средно около 15 участника, което осигурява комфорт и индивидуално внимание.

Какъв е водачът на групата? – Групата се придружава от български водач, който познава местните особености, плюс местен екскурзовод за обектите.

Кога е най-подходящото време за посещение? – Пролет (март–април) – цъфтящите вишни. Есен (октомври–ноември) – есенни багри и кленовите листа. Това съвпада и с датите в офертата.

За кого е подходяща екскурзията? – Любители на историята и културата, гастрономи, хора, които искат балансирано пътуване между природа и градове

Каква е часовата разлика? – 7 часа спрямо България

Безопасно ли се пътува? – Да. Япония е една от най-безопасните държави в света с много ниско ниво на престъпност.

Какво да взема при посещение? – Носете си предимно леки и удобни дрехи. Предвидете си якенце, понеже сутрин и вечер е по-хладно. Непромокаемо яке/ветровка, слънчеви очила, чадър и дъждобран. Удобни обувки за обиколките. Тоалетни принадлежности: Слънцезащитен крем, лекарства, които стандартно пиете, както и най-прост пакет медикаменти срещу простудни заболявания, порязвания и навяхвания.

Какъв в климата в Япония:
Климатът на Япония е студен на север, умерен в централните райони и почти тропически на малките южни острови. Дъждовете са обилни почти навсякъде, а между лятото и есента страната е ударена от проливни дъждове и тайфуни. Климатът се влияе от мусонната циркулация: през зимата се влияе от студени течения от северозапад, а през лятото от влажни течения от тропически произход. Две общи характеристики на климата на Япония са липсата на истински сух сезон и
обилните валежи през лятото. Като цяло, най-дъждовните райони са централно-западната част на остров Хоншу, полуостров Кии, също и вътрешните и южните райони на Шикоку и централно-южната част на Кюшу. Най-малко дъждовната област е най-северната част на Хокайдо. Август е най-горещият месец на главните острови, докато на малките южни острови няма разлика между юли и август. През август средната дневна температура е около 22 °C в Хокайдо, 24,5 °C в
северната част на Хоншу и 28 °C в района на Токио. Благодарение както на високата влажност, жегата е трудно поносима в Токио, Осака и в големите градове на Южен Хоншу и Кюшу. В по- голямата част от Япония лятото е най -дъждовният сезон в годината. Има два най- дъждовни периода. Дъждовният сезон започва с „дъждовете Baiu“ или „сливовите дъждове“ (15 юни – 15 юли), които са обилни и от съществено значение за отглеждането на ориз, особено на юг. През втората част на лятото, обикновено до август, започват да се появяват тайфуни; те засягат главно южната част на страната, но може да засегнат и Токио. Най-интензивните тайфуни могат да донесат бурни ветрове и проливни дъждове, причинявайки големи щети. Районът на Осака и Киото е относително защитен от тайфуни, защото е заобиколен от планини. През есента, септември все още е горещ и влажен, поне в централната и южната част на страната, а в Токио това е най-дъждовният
месец в годината. Септември е най-дъждовният месец и в Сапоро, но по това време на годината лятото вече е свършило. За разлика от тях, южният остров Окинава все още е в средата на лятото през септември. Средните температури за периода са между 13 – 17 градуса сутрин и 21-25 през деня

Ккаво е здравеопазването в Япония : Здравеопазването в Япония и санитарно- епидемиологическият контрол е на високо ниво. Практически навсякъде в страната може да бъде получите висококвалифицирана медицинска помощ, но медицинските услуги са скъпи. Медицинската затраховка за пътуване в Япония е задъ;жителна.

Какво да си купя от Япония? Японска козметика, Матча чай, керамика, традиционно кимоно или юката, японски ножове.

• Суши: Смята се, че произходът на суши е в далечния втори век, при това не в Япония, а в Китай. За да запазят месото и рибата за по дълго време, местните решаватда ги увият в ориз. След това ги оставяли да ферментират заедно и по този начин ги запазвали годни за консумация за няколко месеца.
  Японците осъвременяват и забързват процеса на ферментация като първоначално добавят саке (оризово вино), а по-късно и оризов оцет в ориза
  след това добавят риба или месо и така не се налагало да чакат с месеци, за да бъде готово.
  За първи път през 20-те години на 20-ти век главните готвачи започнали да използват сурова риба в суши, известна като суши в стил Едо. Това е и стилът, който ще намерите в повечето суши ресторанти.
• Как да ям суши? – Нетипично за японската кухня, суши се яде с ръце. В никакъв случай сушито не трябва да се реже с нож, отхапва или да се боде с вилица – обидно е за готвача, защото е направено с перфектна големина за една хапка! Редно е да се започне с по-светлите и с по-умерен вкус хапки и след това да се премине към по-тъмните и към тези с по-силно изразен вкус. Рибата (не оризът) се потапя леко в соев сос. Сушито никога не се топи в соевия сос от страната на ориза и не се слага прекалено голямо количество от него. Това ще го направи твърде горчиво за ядене и ще развали вкуса на суши, тъй като оризът за суши е достатъчно овкусен с оцет, внимателно и деликатно и няма нужда от добавяне на още соев сос. В противен случай това ще наруши балансирания вкус на ориза, а той определя вкуса на цялото суши. В по-добрите ресторанти е проява на лош вкус да добавяш уасаби в соевия сос, тъй като се смята, че готвачът е поставил на всяка хапка нужното количество. Маринованият джинджифил се яде между различните видове суши, зада не смесвате вкусовете.
• Видове суши:

• • Маки дзуши (суши руло) е класическият най-популярен вид. Има различни комбинации, като основата е от водорасли нори, увити около бял ориз с риба, морски дарове, зеленчуци.
  • Нигири дзуши e най-старият вид суши. Той произлиза от областта на Едо (дн. Токио) и представлява малки порцийки ориз подредени или увити спластове сурова или варена риба, със зеленчуци и други продукти. В най-прост вид е ръчно оформена топка ориз, върху която се поставя парче риба, морски дарове или японски омлет – „тамаго”.
  • „Оши дзуши (пресовано суши) е популярно в Осака. При него маринования ориз се поставя в специален съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки.
  • Темаки дзуши – ръчно навито нори като фуния, напълнено с ориз, риба, зеленчуци
  •  Сашими е всъщност този вид, който обикновено неяпонците смятат за суши като ястие от сурова риба. То се приготвя от сурова или маринована риба, която се сервира без ориз, фино нарязана и аранжирана.

• Рамен: Определението “китайска супа от нудли” може да е грешка при превода на рамен, въпреки че първоначално е била въведена в китайските квартали близо до пристанища като Йокохама и Кобе. Раменът е незаменима храна в менюто на всеки японец (нещо като нашата пилешка супа или шкембе). Представлява силен бульон, най често свински, но има и на соева основа, нудли, зеленчуци, специално опушено свинско месо и яйце и по желание листа от водорасли.
• Гьоза (дъмплинг): Отново идват от Китай, но смело мога да кажа, че най- вкусните гьоза можете да поръчате именно в Япония! В тънко тесто са увити крехка кайма, зелен лук, зеле и подправки, сготвени на пара, но върху плоча, за да се получи перфектна хрупкава коричка. Отличен снакс за бира и обикновено се сервират в ресторантите за рамен.
• Окономияки: Така наречената японска палачинка. Съдържа много съставки, но в основата си има леко тесто, зеле и подправки, като тук идватвариациите от морски дарове, свинско месо, пилешко месо, вегетариански и пр. Подправено със специален сос (окономи сос), майонеза и тънко нарязана сушена риба и стритиводорасли.
• Кушикацу: Друга популярна улична храна в Осака. Пържени и панирани различен вид месо и зеленчуци. Срещат се в изакаите (местна кръчма) и често се хапват с бира и саке.
• Такояки: Кралят на уличната храна в Осака, а и не само там! Вкусно тесто с парченце октопод оформено и изпечено като топче. Подправено със специален сос,
  майонеза и тънко нарязана сушена риба.
• Темпура: Парченца дълбоко пържени морски дарове и зеленчуци. Въведена в Япония през 16 век от португалците в Нагасаки, темпура се е превърнала през вековете в популярно японско ястие както в, така и извън Япония. Темпура може да се намери в много видове ресторанти в цялата страна, където обикновено се сервира като основно ястие или като гарнитура. Някои от най-популярните разновидности темпура са:
  • Еби – скариди
  • Сакана – риба – Малки филета или цели малки риби се правят на парчета темпура. Обикновено се използват бели риби като японски меджид, бяла стръв, попчета, сладка риба.
  • Насу – патладжан. В зависимост от размера си, те могат или да бъдат нарязани на кръгчета, на половинки или във форма на ветрило, преди да бъдат очукани и дълбоко запържени.
  • Киноко – гъби. Гъбите са популярни съставки за темпура. Използват се различни видове, особено шийтаке и майтаке.
  • Кабоча – японска тиква тънка с  тъмнозелена кора
  • Сацума имо – сладък картоф. Сацума имо са вид японски сладки картофи с лилава кожа и жълта вътрешност. Когато се използват за темпура, се нарязват на тънко и кожата се оставя. Подобно на кабоча, сацума имо са сладки и нишестени.
  • Листа на шисо. Те имат аромат на мента и обикновено се сервират като гарнитура към сашими и също са доста често срещана съставка за темпура.
• Якинику – месо на скара в японски стил; идва от думите яку (пека) и нику (месо). Има два вида – амияки – на мрежеста скара и теппаняки – на желязна чиния. В Япония се обръща особено внимание на отглеждането на едър рогат добитък за постигане на месо с превъзходно качество, което прави ресторантите за якинику идеалното място да откриете качеството и свежестта на известното японско говеждо месо.
• Говеждото Кобе е ценен японски деликатес и вероятно най-известният регионален специалитет в Япония. Това е една от няколкото породи Wagyu или
  японски говеда, които се отглеждат в цялата страна и често се свързват с района, в който се отглеждат. Говеждото Кобе се отличава като крехко,ароматно месо. Произвежда се от породисти говеда от породата Таджима от префектура Хього. Веднъж заклано, месото трябва да премине редица изисквания и само най-високите класове месо с изключително високи нива на мраморна мазнина печелят званието Kobe Beef – строго пазена търговска марка.
  Говеждото Кобе обикновено се сервира под формата на пържоли, шабу шабу (тънки резени месо, бързо сварени в бульон) или сукияки (филийки месо, задушени в горещ съд). Един от най-добрите начини да се насладите на говеждо Кобе е в ресторант за теппаняки, където готвач пече месото на желязна чиния пред гостите си. Цените варират в зависимост от заведението, но можете да очаквате да платите няколко хиляди йени за сто грама говеждо месо.
• Насладете се на местните деликатеси в Асакуса – старата част на Токио:
  – Данго – традиционни японски сладки, направени от оризово брашно и брашно от просо. Поръсват се със соя на прах.
  – Каминари – Хрупкави оризови крекери с различни вкусове като сусам, матча и др. Отлични за ядлив сувенир са.
  – Аге манджу – Пържен снакс, направен от оризово брашно и пълнен с анко (сладка червена бобова паста). Освен с традиционната бобена паста има и с различни други вкусове като сусам, тиква, сладък картоф, а по време на цъфтежа на вишните и със сакура!
  – Нингьо яки – пухкаво тесто пълно традиционно със сладка червена бобова паста.
  – Тайяки – любим десерт. Бухтено тесто със сладък пълнеж.
  – Мерон пан – сладък хляб с и без пълнеж.
• Японската чайна церемония е традиция, пропита с история. Това е церемониален начин за приготвяне и пиене на зелен чай, обикновено в традиционна чайна с татами. Освен просто сервиране и получаване на чай, една от основните цели на чайната церемония е гостите да се насладят на гостоприемството на домакина в атмосфера, различна от забързания ритъм на ежедневието.Днес чайната церемония се практикува като хоби, а има и места, където туристите могат да се докоснат до нея. Чайни церемонии с различна степен на формалност и автентичност се предлагат от много организации в Япония, включително в някои традиционни градини, културни центрове и хотели. Киото и Уджи са сред най-добрите дестинации в страната, където да се насладите на японската чайна култура. Пълната, официална чайна церемония е многочасово събитие, което започва с ядене с кайсеки (сладкиш), следва с купа гъст чай и завършва с купа чай от листа на млади растения. Въпреки това, повечето чайни церемонии в наши дни са много съкратени събития, които се ограничават до насладата от купа рядък чай.
  Протоколът на чайната церемония се определя до точни движения на ръцете. В повечето случаи не се очаква туристите да познават правилата в детайли, но
  познаването на основните точки по-долу може да ви помогне:
  → Носете скромни дрехи.
  → Традиционното място за чайна церемония е заобиколено от градина.
  → Домакинът обикновено приготвя чая пред гостите.
  ● Матча е най-добрата форма на зелен чай в целия свят. Той идва от Япония и има значителна полза за здравето ни поради специалнияклимат и техники за отглеждане. Този чай, който се прави от фино смлени прах листа от зелен чай, е зареден с антиоксиданти и предлага множество ползи за здравето, като потенциално намалява риска от сърдечни заболявания, подпомага загубата на тегло, релаксацията и бдителността.
  ● Друг популярен зелен чай в Япония е сенча, който има свеж, зелен цвят и вкус. Това е чай от цели листа, който може да се консумира топъл или студен и представлява повече от половината от годишната реколта от чай в Япония. Сенча може да се използва в различни рецепти за напитки и дори за ястия с ориз. Има няколко различни вида сенча, които се различават по това кога се събират, как се обработват, къде се отглеждат и др.
  ● Зеленият чай е синоним на японски чай. Това е най-консумираната напитка в Япония, ценена със своите здравословни и възстановяващи свойства. Пиенето на зелен чай е обичай, който е вплетен в японската култура, като почти всяко хранене в Япония е придружено от прясно сварен зелен чай.
• Бира:
  Японците обожават бира! Поръчват я за няколко секунди ,след като влязат в изакаята. Историята на японската бира започва преди повече от 300 години, като днес има пет големи компании в страната: Кирин (Kirin), Асахи (Asahi), Саппоро (Sapporo), Сънтори (Suntory) и Орион (Orion; най-популярна в Окинава).