Екскурзии Япония и Южна Корея

07.09.2025  – няма места

20.09.2025 – няма места

06.10.2025  – няма места

11.11.2025 – 8191 лв

05.11.2025 – 3650 лв

04.11.2025 – 10699 лв

20.03.26 – 8 099 лв5 – ПРОМО ЦЕНА –  7799 лв /3987 € при резервация до 15.12.25 

04.04.26 – 8 099 лв5 – ПРОМО ЦЕНА –  7799 лв /3987 € при резервация до 15.12.25 

12.04.26 – 27.04.2026  – 9 125 лв5 – ПРОМО ЦЕНА –  9 025 лв / 4614 € при резервация до 12.11.25 

16.04.26 – 01.05.2026  – 9 125 лв5 – ПРОМО ЦЕНА –  9 025 лв / 4614 € при резервация до 16.11.25 

Валута: Японска йена (JPY)
Носете си кеш! Няма много обменни бюра в Япония, а банкомат може да не работи с вашата карта. В Япония всичко е по японски. Интернационалните правила не са техните. Така че е добра идея да си обмените разумно количество пари, преди да отидете. Ако намерите банкомат, който работи с вашата карта, то минималното количество, което можете да изтеглите е 10 000 йени ( ~ 135 лв.). На ден на човек е разумно да имате около 5 000 йени за обяд, вечеря и малки сувенири.
Най-добрата дебитна карта (с форма на кредитна) е Revolut. Там получавате наистина най- добрия курс при покупки в страни извън ЕС. Но имайте предвид, че това става с пластиката, тъй като на някои места плащане с телефона не се приема и човек трябва да има физическата карта.

Часова разлика: + 6 или 7 часа, според лятно/зимно часово време

Официален волтаж за Япония: 100V/50Hz
В Япония използват северно-американския модел на ел. контакти затова ще ви е нужен адаптер.  В хотелите, на рецепция могат да ви услужат, но препоръчваме да си вземете от България. Тип А и В:

В Южна Корея контактите са като в България и няма нужда от адаптер.

Интернет:
На място в Япония и ЮК можете да купите сим карти с интернет. Друг вариант са електронните сим карти, ако телефона Ви поддържа тази функция, като цените са с една идея по-ниски.
https://www.airalo.com/help/about-airalo/what-devices-support-esim – списък с телефони, поддържащи тази функция
https://www.airalo.com/japan-esim – линк към апликацията

Климат:
Климатът на Япония е студен на север, умерен в централните райони и почти тропически на малките южни острови. Дъждовете са обилни почти навсякъде, а между лятото и есента страната е ударена от проливни дъждове и тайфуни. Климатът се влияе от мусонната циркулация: през зимата се влияе от студени течения от северозапад, а през лятото от влажни течения от тропически произход. Две общи характеристики на климата на Япония са липсата на истински сух сезон и обилните валежи през лятото. Като цяло, най-дъждовните райони са централно-западната част на остров Хоншу, полуостров Кии, също и вътрешните и южните райони на Шикоку и централно-южната част на Кюшу. Най-малко дъждовната област е най-северната част на Хокайдо. Август е най-горещият месец на главните острови, докато на малките южни острови няма разлика между юли и август. През август средната дневна температура е около 22 °C в Хокайдо, 24,5 °C в северната част на Хоншу и 28 °C в района на Токио. Благодарение както на високата влажност, жегата е трудно поносима в Токио, Осака и в големите градове на Южен Хоншу и Кюшу. В по- голямата част от Япония лятото е най -дъждовният сезон в годината. Има два най- дъждовни периода. Дъждовният сезон започва с „дъждовете Baiu“ или „сливовите дъждове“ (15 юни – 15 юли), които са обилни и от съществено значение за отглеждането на ориз, особено на юг. През втората част на лятото, обикновено до август, започват да се появяват тайфуни; те засягат главно южната част на страната, но може да засегнат и Токио. Най-интензивните тайфуни могат да донесат бурни ветрове и проливни дъждове, причинявайки големи щети. Районът на Осака и Киото е относително защитен от тайфуни, защото е заобиколен от планини. През есента, септември все още е горещ и влажен, поне в централната и южната част на страната, а в Токио това е най-дъждовният месец в годината. Септември е най-дъждовният месец и в Сапоро, но по това време на годината лятото вече е свършило. За разлика от тях, южният остров Окинава все още е в средата на лятото през септември. Средните температури за периода са между 13 – 17 градуса сутрин и 21-25 през деня.

Климатът в Южна Корея е много специфичен и трудно може да се сравни с този в други части на света. Официално Корея се намира в умерения климатичен пояс с четири сезона. Лятото обаче често прилича повече на тропиците, а зимата може да бъде много по-студена, отколкото например в европейските страни с умерен климат, въпреки че Корея се намира по-на юг. Въпреки че Корея е полуостров, климатът е по-скоро континентален, тъй като по-голямата част от влиянието идва от запад, от огромната азиатска суша. Влажният мусонен сезон, в който преобладава океанското влияние, настъпва през лятото и началото на есента. Разликите в температурата и времето между лятото и зимата са големи. Средната температура в Сеул през януари варира от -12°C до +1°C, а през юли – от 24°C до 30°C. Зимата и пролетта също така са значително по-сухи от лятото. Климатът в различните корейски региони не се различава много. Като цяло източното крайбрежие и северните райони около Сеул са по-дъждовни. Южното крайбрежие е по-топло, но разликата спрямо северното е най-много 5-6 градуса. Няколко допълнителни градуса преобладават на популярния ваканционен остров Чеджу, който е и най-южната точка на Република Корея.

Има ли тайфуни в Япония и Южна Корея? Корея се намира на ръба на пояса на тайфуните в Източна Азия. Рискът не е толкова силен, колкото в Япония, Филипините или Източен Китай, но все пак съществува. Средно по 1-2 пъти годишно в Южна Корея има тайфун. Той носи проливни дъждове, които могат да продължат 3 дни подред, и силни ветрове. Обикновено се появява по южното крайбрежие или на остров Чеджу през август или първата половина на септември.

Кога цъфтят вишневите цветове в Япония и Корея? Популярният сезон на вишневите цветове, е от края на март до края на на април.

Дрехи и аксесоари: Носете си предимно леки и удобни дрехи. Предвидете си якенце, понеже сутрин и вечер е по-хладно. Непромокаемо яке/ветровка, слънчеви очила, чадър и дъждобран.

Обувки: Удобни обувки за обиколките.

Тоалетни принадлежности: Слънцезащитен крем, лекарства, които стандартно пиете, както и най-прост пакет медикаменти срещу простудни заболявания, порязвания и навяхвания.

Здравеопазване: Здравеопазването в Япония е много добре развито. Санитарно- епидемиологическият контрол е на високо ниво. Практически навсякъде в страната може да бъде получена висококвалифицирана медицинска помощ, но медицинските услуги са скъпи. Необходимо е посещаващите Япония български граждани да имат застраховка.
Задължителни ваксинации за български граждани на се изискват към момента.
Препоръчва се консумирането само на бутилирана вода.

Събувайте се! На входа на всяка хотелска стая има точно обозначено място, до което можете да влезете с обувки. Винаги има налични чехли. Също, преди да влезете в храм, нечия къща или ако отидете до тоалетната в традиционен ресторант, не забравяйте да си обуете специалните за това чехли.

Не говорете високо! Чужденците имат репутацията на шумни и невъзпитани в Япония, особено в обществения транспорт. Неучтиво е да говорите по телефона в транспорт, задължително изключвайте звука на телефона, а ако слушате музика, намалете звука. Неучтиво е също да си издухате силно носа, както и да се храните в градски транспорт, въпреки че не е забранено. Това не важи за междуградските линии и шинкансен. Можете да внасяте напитки в градски транспорт. Избягвайте
силните парфюми, не правете нищо, с което по някакъв начин бихте натрапили себе си. Когато влизате в претъпкан влак, влизайте с гръб.
Никога не заставайте с лице към някой, грубо е и навлизате в личното пространство. Подреждайте се на опашка при влизане в ресторанти, магазини или когато чакате да се качите на влак/метро/автобус.
Следвайте местните, няма да сбъркате. 🙂
Местните никога няма да ви откажат да се снимате с тях, ако са ви интересни. Просто ги попитайте.

Не подавайте ръка при поздрав. Лек поклон е достатъчен при запознанство, макар и не малка част от хората, особено в Токио, да са приели западния маниер.
Научете се да се храните с клечки. В повечето местни ресторанти няма опция за вилица. Можете да си носите ваши.
Веригите магазини, като 7/11 и Family Mart можете да намерите буквално на всяка пряка и работят 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Те са рай за прясна и вкусна храна, която не отстъпва на тази в ресторант. Продават се всички необходими продукти и вещи от първа необходимост. В тях можете и да: теглите пари от чуждестранна банкова сметка, да си купите билети за концерти, спортни срещи, събития и музеи, да си вземете самолетни билети, да използвате модерна японски
тоалетна, да четете списания, преса (ако знаете японски :), да си платите сметките, да си принтирате, ксерокопирате и сканиране неща (с инструкции на английски език!), и още много други неща

Как да използвате японска баня – онсен:
Има много различни видове онсен или обществени бани. Основната разлика е тази, че едните са с естествено топла минерална вода (обикновено се среща в планините) или имитация (които се намират в градове и хотели).
● Всеки онсен, освен ако не е частен, има отделни мъжки и женски секции.
● След като влезете в секцията си, има съблекалня, където съхранявате нещата си.
● Преди да влезете в топлите басейни трябва да се изкъпете.
● Може да има и басейн със студена вана и сауна.
● Хора с татуировки (ако са повече или по-голяма) и пиърсинг (без да броим тези да ушите) не се допускат до онсен. В Япония се смята, че само хората свързани с мафията се татуират, а те не се допускат на подобни обществени места.
● Не се допуска влизането в онсен с бански. Трябва да сте изцяло голи. Можете да вземете с вас малка кърпа, на която да седнете в сауната. Ще получите и една голяма кърпа, която да използвате след баня.
Има локъри на всяка станция, използвайте ги

Суши:
Смята се, че произходът на суши е в далечния втори век, при това не в Япония, а в Китай. За да запазят месото и рибата за по дълго време, местните решаватда ги увият в ориз. След това ги оставяли да ферментират заедно и по този начин ги запазвали годни за консумация за няколко месеца.
Японците осъвременяват и забързват процеса на ферментация като първоначално добавят саке (оризово вино), а по-късно и оризов оцет в ориза
след това добавят риба или месо и така не се налагало да чакат с месеци, за да бъде готово.
За първи път през 20-те години на 20-ти век главните готвачи започнали да използват сурова риба в суши, известна като суши в стил Едо. Това е и стилът, който ще намерите в повечето суши ресторанти.
Видове суши:
„Маки дзуши“ (суши руло) е класическият най-популярен вид. Има различни комбинации, като основата е от водорасли нори, увити около бял ориз с риба, морски дарове, зеленчуци.
„Нигири дзуши“ e най-старият вид суши. Той произлиза от областта на Едо (дн. Токио) и представлява малки порцийки ориз подредени или увити спластове сурова или варена риба, със зеленчуци и други продукти. В най-прост вид е ръчно оформена топка ориз, върху която се поставя парче риба, морски дарове или японски омлет – „тамаго”.
„Оши дзуши“ (пресовано суши) е популярно в Осака. При него маринования ориз се поставя в специален съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки.
“Темаки дзуши” – ръчно навито нори като фуния, напълнено с ориз, риба, зеленчуци

„Сашими“ е всъщност този вид, който обикновено неяпонците смятат за суши като ястие от сурова риба. То се приготвя от сурова или маринована риба, която
се сервира без ориз, фино нарязана и аранжирана.
Как да ядете суши:
● Нетипично за японската кухня, суши се яде с ръце или с клечки.
● В никакъв случай сушито не трябва да се реже с нож, отхапва или да се боде с вилица – обидно е за готвача, защото е направено с перфектна големина за една хапка!
● Редно е да се започне с по-светлите и с по-умерен вкус хапки и след това да се премине към по-тъмните и към тези с по-силно изразен вкус.
● Рибата (не оризът) се потапя леко в соев сос. Сушито никога не се топи в соевия сос от страната на ориза и не се слага прекалено голямо количество от него. Това ще го направи твърде горчиво за ядене и ще развали вкуса на суши, тъй като оризът за суши е достатъчно овкусен с оцет, внимателно и деликатно и няма нужда от добавяне на още соев сос. В противен случай това ще наруши балансирания вкус на ориза, а той определя вкуса на цялото суши.
● В по-добрите ресторанти е проява на лош вкус да добавяш уасаби в соевия сос, тъй като се смята, че готвачът е поставил на всяка хапка нужното количество.
● Маринованият джинджифил се яде между различните видове суши, зада не смесвате вкусовете.

Рамен: Определението “китайска супа от нудли” може да е грешка при превода на рамен, въпреки че първоначално е била въведена в китайските квартали близо до пристанища като Йокохама и Кобе. Раменът е незаменима храна в менюто на всеки японец (нещо като нашата пилешка супа или шкембе). Представлява силен бульон, най често свински, но има и на соева основа, нудли, зеленчуци, специално опушено свинско месо и яйце и по желание листа от водорасли.
Гьоза (дъмплинг): Отново идват от Китай, но смело мога да кажа, че най- вкусните гьоза можете да поръчате именно в Япония! В тънко тесто са увити крехка кайма, зелен лук, зеле и подправки, сготвени на пара, но върху плоча, за да се получи перфектна хрупкава коричка. Отличен снакс за бира и обикновено се сервират в ресторантите за рамен.
Окономияки: Така наречената японска палачинка. Съдържа много съставки, но в основата си има леко тесто, зеле и подправки, като тук идватвариациите от морски дарове, свинско месо, пилешко месо, вегетариански и пр. Подправено със специален сос (окономи сос), майонеза и тънко нарязана сушена риба и стритиводорасли.
Кушикацу: Друга популярна улична храна в Осака. Пържени и панирани различен вид месо и зеленчуци. Срещат се в изакаите (местна кръчма) и често се хапват с бира и саке.
Такояки: Кралят на уличната храна в Осака, а и не само там! Вкусно тесто с парченце октопод оформено и изпечено като топче. Подправено със специален сос,
майонеза и тънко нарязана сушена риба.
Темпура: Парченца дълбоко пържени морски дарове и зеленчуци. Въведена в Япония през 16 век от португалците в Нагасаки, темпура се е превърнала през вековете в популярно японско ястие както в, така и извън Япония. Темпура може да се намери в много видове ресторанти в цялата страна, където обикновено се сервира като основно ястие или като гарнитура. Някои от най-популярните разновидности темпура са:
● Еби – скариди
● Сакана – риба
Малки филета или цели малки риби се правят на парчета темпура. Обикновено се използват бели риби като японски меджид, бяла стръв, попчета, сладка риба.
● Насу – патладжан. В зависимост от размера си, те могат или да бъдат нарязани на кръгчета, на половинки или във форма на ветрило, преди да бъдат очукани и дълбоко запържени.
● Киноко – гъби. Гъбите са популярни съставки за темпура. Използват се различни видове особено шийтаке и майтаке.
● Кабоча – тиква. Кабоча е японска тиква с тънка, типично тъмнозелена кора и оранжево месо. Кожата се оставя при готвене и се яде заедно с месото.
● Сацума имо – сладък картоф. Сацума имо са вид японски сладки картофи с лилава кожа и жълта вътрешност. Когато се използват за темпура, се нарязват на тънко и кожата се оставя. Подобно на кабоча, сацума имо са сладки и нишестени.
● Листа на шисо. Те имат аромат на мента и обикновено се сервират като гарнитура към сашими и също са доста често срещана съставка за темпура.

Якинику – месо на скара в японски стил; идва от думите яку (пека) и нику (месо). Има два вида – амияки – на мрежеста скара и теппаняки – на желязна чиния. В Япония се обръща особено внимание на отглеждането на едър рогат добитък за постигане на месо с превъзходно качество, което прави ресторантите за якинику идеалното място да откриете качеството и свежестта на известното японско говеждо месо.

Говеждото Кобе е ценен японски деликатес и вероятно най-известният регионален специалитет в Япония. Това е една от няколкото породи Wagyu или
японски говеда, които се отглеждат в цялата страна и често се свързват с района, в който се отглеждат. Говеждото Кобе се отличава като крехко,ароматно месо. Произвежда се от породисти говеда от породата Таджима от префектура Хього. Веднъж заклано, месото трябва да премине редица изисквания и само най-високите класове месо с изключително високи нива на мраморна мазнина печелят званието Kobe Beef – строго пазена търговска марка.
Говеждото Кобе обикновено се сервира под формата на пържоли, шабу шабу (тънки резени месо, бързо сварени в бульон) или сукияки (филийки месо, задушени в горещ съд). Един от най-добрите начини да се насладите на говеждо Кобе е в ресторант за теппаняки, където готвач пече месото на желязна чиния пред гостите си. Цените варират в зависимост от заведението, но можете да очаквате да платите няколко хиляди йени за сто грама говеждо месо.

Японската чайна церемония е традиция, пропита с история. Това е церемониален начин за приготвяне и пиене на зелен чай, обикновено в традиционна чайна с татами. Освен просто сервиране и получаване на чай, една от основните цели на чайната церемония е гостите да се насладят на гостоприемството на домакина в атмосфера, различна от забързания ритъм на ежедневието.Днес чайната церемония се практикува като хоби, а има и места, където туристите могат да се докоснат до нея. Чайни церемонии с различна степен на формалност и автентичност се предлагат от много организации в Япония, включително в някои традиционни градини, културни центрове и хотели. Киото и Уджи са сред най-добрите дестинации в страната, където да се насладите на японската чайна култура. Пълната, официална чайна церемония е многочасово събитие, което започва с ядене с кайсеки (сладкиш), следва с купа гъст чай и завършва с купа чай от листа на млади растения. Въпреки това, повечето чайни церемонии в наши дни са много съкратени събития, които се ограничават до насладата от купа рядък чай.
Протоколът на чайната церемония се определя до точни движения на ръцете. В повечето случаи не се очаква туристите да познават правилата в детайли, но
познаването на основните точки по-долу може да ви помогне:
→ Носете скромни дрехи.
→ Традиционното място за чайна церемония е заобиколено от градина.
→ Домакинът обикновено приготвя чая пред гостите.
● Матча е най-добрата форма на зелен чай в целия свят. Той идва от Япония и има значителна полза за здравето ни поради специалния климат и техники за отглеждане. Този чай, който се прави от фино смлени прах листа от зелен чай, е зареден с антиоксиданти и предлага множество ползи за здравето, като потенциално намалява риска от сърдечни заболявания, подпомага загубата на тегло, релаксацията и бдителността.
● Друг популярен зелен чай в Япония е сенча, който има свеж, зелен цвят и вкус. Това е чай от цели листа, който може да се консумира топъл или студен и представлява повече от половината от годишната реколта от чай в Япония. Сенча може да се използва в различни рецепти за напитки и дори за ястия с ориз. Има няколко различни вида сенча, които се различават по това кога се събират, как се обработват, къде се отглеждат и др.
● Зеленият чай е синоним на японски чай. Това е най-консумираната напитка в Япония, ценена със своите здравословни и възстановяващи свойства. Пиенето на зелен чай е обичай, който е вплетен в японската култура, като почти всяко хранене в Япония е придружено от прясно сварен зелен чай.

Бира:
Японците обожават бира! Поръчват я за няколко секунди ,след като влязат в изакаята. Историята на японската бира започва преди повече от 300 години, като днес има пет големи компании в страната: Кирин (Kirin), Асахи (Asahi), Саппоро (Sapporo), Сънтори (Suntory) и Орион (Orion; най-популярна в
Окинава). Насладете се на местните деликатеси в Асакуса – старата част на Токио:
– Данго – традиционни японски сладки, направени от оризово брашно и брашно от просо. Поръсват се със соя на прах.
– Каминари – Хрупкави оризови крекери с различни вкусове като сусам, матча и др. Отлични за ядлив сувенир са.
– Аге манджу – Пържен снакс, направен от оризово брашно и пълнен с анко (сладка червена бобова паста). Освен с традиционната бобена паста има и с различни други вкусове като сусам, тиква, сладък картоф, а по време на цъфтежа на вишните и със сакура!
– Нингьо яки – пухкаво тесто пълно традиционно със сладка червена бобова паста.
– Тайяки – любим десерт. Бухтено тесто със сладък пълнеж.
– Мерон пан – сладък хляб с и без пълнеж.

Полезни думи и фрази на японски:
Konnichiwa (конничиуа) – Добър ден! (вероятно вече я знаете :))
Konbanwa (конбануа) – Добър вечер!
Douzo (доозо) – Заповядайте.

Onegaishimasu (онегайшимас) – Моля.
Arigatou gozaimasu (аригатоо гозаимас) – Благодаря Ви!
Sumimasen (сумимасен) – Извинявам се. (тази фраза може да ви изкара от неприятни ситуации)
Oishi! (ойшии) – Вкусно! (любима дума на японците)
Sugoi! (сугой) – Страхотно!/ Уау! (друг любим израз)
Atsui/Samui desu ne! (ацуй/самуй дес не) – Колко е горещо/студено! (чудесен израз да започнете разговор небрежно)
Shashin o totte mo ii desu ka? (шашин о тотте мо ии деска) – Мога ли да снимам? (Винаги питаме предварително)
Eigo o hanasemasu ka? (еего о ханасемаска) – Говорите ли английски? (вашето усилие ще бъде оценено!)
Wakarimasen (уакаримасен) – Не разбирам.
Eigo no menu o kudasai (еего но меню о кудасай) – Моля ви за меню на английски.
Hai (хай) – Да
Iie (иие) – Не
Kanpai (кампай) – Наздраве!
Biru (бииру) – бир

• Международен паспорт с валидност минимум 6 месеца от датата на връщане. За деца под 18 г., пътуващи без родители – нотариално заверено родителско разрешение за напускане на страната от не пътуващия родител /оригинал и 1 копие/. За деца, чиито родители са с различни фамилии, се изисква копие от акт за раждане на детето, в който да са вписани и двамата родители.

• Няма специфични визови изисквания.
• Няма задължителни медицински и здравни изисквания.